Какво затруднява администрацията

Проблем

Ако за Вас е вярно дори едно от следните неща:

  • вършите работа, която някой друг би трябвало да е свършил;
  • притискат ви с невъзможни срокове;
  • понасяте лично негативи по вина на негодни софтуерни системи или инструменти;
  • работите в среда със затруднена комуникация с другите звена на администрацията поради липса на подходящите инструменти;
  • обърква ви поредната различна софтуерна система, която използвате;
  • чувствате се непродуктивни и с вързани ръце заради недостатъците на софтуерните инструменти, които са ви осигурени;
  • искате да подобрите софтуерната система, която използвате, но фирмата, която го е разработила, ви поставя невъзможни условия и нямате алтернатива;
  • продуктът, който сте поръчали за изработка, се разминава драстично с вашите очаквания като поръчител и ползвател;

То вие страдате от проблеми, в следствие на непрозрачния и остарял подход за поръчка и изработка на софтуерни системи за държавата и администрациите.

Проблеми, които отдавна са решени в софтуерната индустрия.

Решение

Решението е да се премине към процес на разработка на софтуерния продукт, който позволява:

Ще се постигне ли с предлаганите конкретни стъпки?
  • разработка на продукта на етапи, фокусирани върху нуждите и удобствата на крайните потребители, чрез събиране на постоянна обратна връзка, а не спрямо предварително изготвени спецификации;
  • възможност за лесно преизползване на вече поръчани и изработени решения, за да не се налага всеки път да се преоткрива колелото и това да се заплаща;
  • възможност за проследяване на разработката от IT-сферата и потенциал за допълнително развитие и подобрение на продукта от самите граждани;
  • създаване на по-голяма конкуренция между фирмите-разработчици, с цел намаляване на цените за изпълнение и повишаване на качеството на продукта;
  • по-лесна приемственост и по-качествена поддръжка на готови софтуерни системи след изтичане на „гаранционния“ им период;
  • предотвратяване на ситуации на „vendor lock-in“, в които компанията-изпълнител на даден продукт поставя невъзможни или пазарно-неоправдани условия за поддръжка и доработка, тъй като държавата няма алтернатива;
  • бърза и евтина оценка на хипотези и нови идеи за софтуер, преди да се вземе решение за изпълнение.

Държавните органи и всяка отделна администрация могат да предприемат следните три прости и евтини стъпки чрез промени в нормативната си уредба, за да адресират тези проблеми:

Конкретни стъпки

  • 1
    Doc

    Поставяне на изискване софтуерът, изработван по поръчка за държавата, да бъде с отворен код и със свободен лиценз, позволяващ преизползване, усъвършенстване и надграждане от други учреждения, от бизнеса и от гражданите.

  • 2
    Agile

    Използване на т. нар. „гъвкави“ методологии, с предпочитане на кратки, двуседмични итерации, внимание към обратната връзка от крайните потребители и фокусиране върху тяхното удобство и продуктивност.

    Избягване на предварително изготвени подробни спецификации.

  • 3
    Data

    Спазване принципите на отворени данни и залагане на възможност за достъп до машинно-четим формат на публичните данни, с които софтуерната система ще работи.

Митове

Всеки ли ще може да променя кода на проектите?

Не. Отвореният код позволява на всеки да чете кода свободно, но не и да прави промени по него, които да се отразят на работещите продукти. Всеки би могъл да прави предложения за промени, които биха могли да станат част от работещия продукт само след преглед и одобрение.

Не е ли опасно от гледна точка на сигурността всеки да вижда кода?

Това е най-често срещаната заблуда. Интересен и малко известен факт е, че софтуерът, на който стъпват всички защитени системи за електронно банкиране, електронна търговия и криптиране на данни, е с отворен и свободен код. Чувствителните откъм сигурност софтуерни системи и компоненти не са застрашени при публикуване на техния изходен код. Нещо повече - това има дисциплиниращ и превантивен ефект и позволява евентуални слабости в сигурността да се забележат и отстранят своевременно. Други примери за софтуер с отворен код са уеб браузърите Google Chrome и Mozilla Firefox. Кодът на този уебсайт също е отворен.

Отвореният код дава ли свободен достъп до данните, с които работи софтуерът?

Не. Кодът на една софтуерна система описва само функционалността й, но не съдържа данните, с които тя работи. Публикуване на кода не означава публикуване на данните. Допълнително, чувствителна информация като пароли, ключове и данни за достъп не се правят публично достояние. Публикуване на кода е като да публикувате архитектурна скица на Вашето жилище и да пуснете хората в негово необзаведено копие. Оригиналът на жилището ви остава недокоснат, а всички Ваши лични вещи вътре – недостъпни за външния свят.

Не се ли нарушава авторското право?

Зависи от лиценза, под който е публикуван кодът. Ако не е сложен никакъв лиценз - тогава авторското право е в сила. Най-честата и полезна практика е лицензите да се избират така, че да позволяват на хората да преизползават кода под една или друга форма и да правят предложения за подобрение и развитие в оригиналния продукт.

Това означава ли, че администрацията трябва да се обучава на Linux и OpenOffice?

Не. Кампанията цели да се отвори специализираният софтуер, поръчван и разработван за нуждите на държавата. Внедряването на готов софтуер с отворен код като Linux и OpenOffice в администрацията не е сред приоритетите на тази кампания.

Дори да се отвори софтуерът, никой няма да чете и одитира хиляди редове код.

Не е необходимо да се изчете кодът на едно приложение от край до край, за да се провери дали са спазени добрите практики и конвенции. Всъщност, кратък преглед е напълно достатъчен за ориентиране качеството на кода. Възможно е да бъдат открити и докладвани проблеми в сигурността с изследване на определени ключови точки в архитектурата.

Но всъщност въпросът за отворения код е принципен и е свързан с прозрачното харчене на публични средства. Както един общински строеж може да се следи в движение от гражданите и да се търси отговорност, ако се ползват лоши практики или резултатите не отговарят на очакванията, така и процесът по създаване на софтуер за държавата трябва да бъде прозрачен и проследим.

Ще се увеличат ли разходите за разработка на софтуера, ако той трябва да е с отворен код?

Не. Необходимостта софтуерът да е с отворен код няма негативно отношение към времето и цената за изработка.

Как може да се гарантира, че работата ще се свърши, ако няма подробна спецификация?

Този въпрос отдавна е решен в бизнес света и гъвкавата разработка е установен стандарт, който води до оптимални резултати при минимален разход на време и средства. Нормативната рамка може да се изработи в съответствие с договорите, които софтуерните компании сключват, за да работят по този начин.

Софтуер с отворен код? Това е просто мода.

Движението за софтуер с отворен код е много „старо“ от гледна точка на „младостта“ на информационните технологии. То води своето зараждане от началото на 80-те години. Днес такъв софтуер е практически навсякъде - от най-малките приложения до огромни системи. На него разчитат големи корпорации, огромна маса потребители използват плеяда от такива технологии всеки ден, въпреки че малко от тях го осъзнават, и дори комерсиални продукти се възползват от отворените технологии за своето съществуване. В последното няма нищо лошо, стига да е уважено желанието на разработчиците, регламентирано в лиценза.

Опитът на другите

Подкрепи